“Другата жена, която обичаш
- Така ни е приятно, не мислиш ли?
- Приятно ни е, да.
- Но няма да оставам.
- Няма да оставаш.
- Но все пак, така ни е добре, и двамата го знаем.
- Така ни е добре, но те целувам и си тръгваш. Друга чака да я прегърнеш и да заспиш до нея.
- Ти някога не си ли искала да те прегръщам?
- Не. Сама съм си достатъчна. А и леглото не е толкова голямо, спя удобно.
- Спиш удобно, но не спиш обичана. Виждам го в очите ти.
Знаеш, че те обичам.
- Да, знам го.
Кога тръгваш?
- Пуша последна цигара и си отивам. Ама, ти гониш ли ме?
-Не те гоня. Просто питам.
- Някога не си ли мислила какво ще е, ако сме само двамата?
- Никога не сме били само двамата.
- Да. Затова питам.
-Не знам. Никога не си бил мой.
-От къде знаеш, че не съм твой.
- Не те срещнах сам. А и ти не ме срещна сама.
- Значи не се имаме? А, защо се раздели с Иван.
-Иван беше много мил, но не се получиха нещата.
- Да, не се получиха и го реши, когато с теб се срещнахме за първи път.
- Не си мисли, че ти си бил причината.
- А коя е причината?
- Казах ти, не се получи.
- Но с мен се получи.
- Ние не сме заедно.
- Не сме, но не искаш да си с друг.
- Не искам.
- Питаш ли се, защо аз не съм направил този избор? Да остана с теб.
- Лиза е голямата ти любов. Не ставай глупав, знам защо не си направил този избор.
- Защо?
- Защото я обичаш още.
- Но спя с друга.
- Нещата понякога са така сложни.
- Не ревнуваш ли?
- Не ревнувам. Казах ти, не си бил мой.
- Искаш ли да остана?
- Не искам, защото не можеш.
- А какво, ако мога? Ще й звънна и ще й кажа…
- Недей да я лъжеш.
- Само теб не съм лъгал.
- Знам. Аз знам за всичките ти любови и за всичките ти нелюбови. Но обличаш ризата си и тръгваш.
- Може би, това че между нас няма никакви тайни, прави връзката ни толкова специална.
- Да, защото не се налага да ме лъжеш за нищо.
- Значи мога да бъда напълно честен?
- Разбира се.
- Честно, много ми е добре тук.
- Това го знам вече.
- Не се смей, признай го и ти.
- Хубаво е да ме прегръщаш за малко.
- От какво се страхуваш?
- Това пък от къде ти дойде? Не се страхувам от нищо.
- Напротив. Боиш се.
Боиш се да заспиш до мен.
- Глупости, просто ми е тясно в леглото. Хайде стана късно.
- Утре ще се видим ли?
- Може би.
- Винаги си била такава. Държиш ме в напрежение. Не ме търсиш с дни, чак решавам, че си забравила за мен.
- Не мога да забравя за теб. Хайде, утре ще се чуем сутринта.
- Така ли ще ме оставиш на вратата, с едно “утре”. Следващия път ще остана.
- Няма.
- Ще остана, ще видиш.
- Няма място за двама ни.
- Не лъжи. Ще остана.
- Ще спя на земята.
- Ще спиш в ръцете ми.
- Довиждане, Тино.
- Чао, Катя.”
- Ferda Gagov
